Терминът Puer Aeternus има латински произход и означава „Вечното момче“. За първи път се споменава в епичното произведение Метаморфози на римския поет Овидий. В поемата Овидий се обръща към детето-бог Иакхос и го нарича „Puer Aeternus“, възхвалявайки го за ролята му в Елевзинските мистерии – инициации, свързани с гръцките богини, които са и най-известните сред тайните религиозни ритуали на Древна Гърция. В по-късни времена архетипът на Детето-бог е отъждествявано с Бакхус (друго име на Дионис), както и с бога Ерос – бог на любовта, живота, смъртта и възкресението, и най-вече на Божествената младост.

В съвременната аналитична психология Карл Густав Юнг възражда митологичния термин Puer Aeternus и го използва в изследването на психологията на вечната младост и на творческото дете, което живее във всеки човек. Когато става дума за жена, латинският термин е Puella Aeterna (Вечното момиче). Това е архетип (примордиален структурен елемент на психиката), и както всички архетипове, има едновременно положителна и отрицателна страна. Той може да внесе енергията, красотата и творческия импулс на детството в зрелия живот или да възпрепятства себеосъзнаването ни, обричайки ни на нереалистични юношески фантазии, преминавайки през живота с усещането, че е затвор.

Архетипът на Вечната младост е първият, който преживяваме, когато се родим и остава жизненоважен през целия ни живот. Той е тясно свързан с Aрхетипа на майката.

Puer или Puella избягва пътя на индивидуацията и се бори срещу вътрешния си порив към психологическа цялост. А това възпрепятства неговото или нейното развитието, оставайки в едно инфантилно състояние. Макар да имат богато въображение и богат вътрешен свят, те така и не го привеждат в съзнателна форма, а това води до невъзможност за прогрес в живота – потенциалът им остава скрит и неизползван, заключен в дълбините на несъзнаваното.

Във филма Матрицата главният герой Нео е поставен пред избор между червеното и синьото хапче. Синьото хапче му позволява да продължи да живее в илюзията за комфорт в една симулирана реалност – идеята, че „невежеството е благословия“ (ignorance is bliss). Червеното хапче, от друга страна, му дава възможност да се изправи срещу суровата истина на реалността и да поеме по пътя на себеосъзнаването, и самоосъществяването. Именно този път и процес, Карл Юнг нарича – индивидуация. Puer често избира синьото хапче.

Онези, които откриват, че не могат да се посветят на дадена работа, да изградят удовлетворяващи взаимоотношения, да се придържат към дисциплината на образованието, да понесат тежестта на отговорността или които усещат, че животът им е загубил смисъл, могат да открият безценна опора в интеграцията на архетипа на Вечната младост в своя живот.

В книгата Puer Aeternus: Психологическо изследване на борбата на възрастния с рая на детството (преведена на български със заглавие „Проблемът за Puer Aeternus), юнгианският аналитик Мари-Луиз фон Франц ни предлага задълбочено изследване на Puer Aeternus.

Светла и тъмна страна на Puer

Тъй като преди да напиша статията, създадох видеото „Психология на Мъжа-дете (Puer Aeternus), където подробно разглеждам същността на архетипа, сега ще продължа с разгръщане на танца между Puer, неговата майка и това защо някои жени са привлечени от вихъра на този „зашеметяващ“ и буреносен танц. Но преди това, да надникнем в основните щрихи на картината за Puer и да видим нейните светлосенки.

Отрицателни аспекти

Отрицателните аспекти на Puer Аeternus се използват, за да се опише определен млад мъж, който остава твърде дълго в етапа на юношеството и обикновено е съпроводен от прекомерна зависимост от майката. Естествена реакция на майката е да закриля своето дете, но когато момчето бъде задържано твърде дълго в уюта на гнездото, то остава неспособно да се изправи срещу изпитанията и трудностите на живота, когато порасне.

Борбата между света на възрастните и Рая на детството

➤ Puer бяга от студения, жесток свят и продължава да търси своето детство под подхранващото и закрилящо обкръжение на майката, с други думи  – несъзнателното изкушение да се върне в утробата. Това създава известния в психологията – майчин комплекс.

➤ Puer е мъжът-дете, който отказва да порасне, да поеме отговорност и да се изправи срещу предизвикателствата на живота, като очаква други хора, най-често родителите му, да решават всичките му проблеми.

➤ Тъй като при него отсъства ентусиазъм и жив интерес за учене, той никога не развива истинско разбиране за каквото и да било, което е пряко свързано с неговия мързел и инфантилност.

➤ Puer обикновено пребивава в едно замаяно, сякаш сънливо състояние, неспособен да се събуди напълно, от което на човек понякога му идва да му излее кофа студена вода на главата или да го разтърси с някой и друг шамар, за да се освести. Но сънливото състояние изглежда такова само на повърхността и е проява на един външен аспект. Ако се погледне по-дълбоко, ще се открие, че той пази от погледа на другите хора, дълбоко почитан от него вътрешен свят, изпълнен с фантазии. Този свят е неговото бягство от реалността, който той брани от заплахата на външния свят по един фанатичен начин.

➤ Puer е наясно с преходността на живота, затова никога не се отдава изцяло на нито едно преживяване. Той знае, че краят ще донесе разочарование и раздяла, и затова винаги се подготвя за сбогуване, което естествено води до преждевременно преустановяване на самото преживяване. По този начин той погрешно подсилва собствените си убеждения още повече. Това е типична патологична реакция на Puer – да се научи да не страда, като предугажда страданието. Той си мисли, че така предвижда разочарованието, за да не понесе удара, а това всъщност е неговият отказ да живее. Това му изглежда като рационално решение, но прекаленото натрапчиво мислене в този смисъл, е болест.

Мания за величие

Тъй като за разлика от външния свят, където той обикновено е значително неадекватен, макар да изглежда чаровно и лековато глуповат, Puer в своята сянка развива мания за величие и мисли за себе си като за някой, който е специален и изключителен. Например, скрит гений или следващият голям философ – но разбира се, без какъвто и да било материален и външен продукт, с който да докаже своя гений. Той е като артист без изкуство. Юнг пише:

Условен живот (Provisional life)

„Puer обикновено води т.нар. „условен живот“, който е нереален, несигурен и сякаш на пауза, заради страха от това да не попадне в ситуация, от която може да няма изход. Плановете за бъдещето се изплъзват във фантазии за това какво ще бъде и какво би могло да бъде, докато не се предприемат решителни действия за промяна. Той жадува независимост и свобода, дразни се от граници и ограничения, и е склонен да възприема всяка форма на рестрикция като непоносима.”

Изразът „условен живот“ (provisional life) се използва за описание на отношение към живота, което е донякъде въображаемо, нямащо връзка и корен с настоящия момент – тук и сега. Човекът таи странно усещане и чувство, че работата, къщата, колата, творческото начинание или връзката му, не са онова, което наистина желае – те са просто временни заместители, докато един ден не се появи „истинското нещо“. Юнг описва това явление като:  

„Модерната европейска болест – животът, който съществува единствено във въображението.“

Синдромът „Питър Пан“ и капанът на зависимостите

➤ Puer избягва ангажименти и отговорност, защото те изискват стегнато и строго подредено ежедневие, а той го намира за прекалено ограничаващо. Бяга в света на фантазиите, за да намери временно утешение. Puer се стреми да се издигне колкото се може по-далеч (по-високо) от реалността, завършвайки като Питър Пан – момчето, което отказва да порасне и живее в Невърленд – място, където хората престават да стареят и остават вечно млади.

➤ Така той изпада в ожесточена съпротива срещу зрелостта, в която човек непрестанно се усъвършенства, развива умения и компетенции, осмисля това, което прави и което му се случва, но най-вече защо му се случва, преодолявайки трудностите в живота. Puer обаче, избягва този етап и започва бавно, но сигурно да потъва в застоялото блато на своя отказ от развитие, т.е. от живот.

➤ Puer Аeternus е познат още като синдрома на Питър Пан. Това се превръща във все по-често срещан проблем в нашата съвременна епоха. Такъв човек изпитва липса на чувство за идентичност, което води до чувство на тревожност,  усещане за фрагментираност и липса на стойност, а всички те – до разпад на цялостната личност и невъзможност за поемане по пътя на индивидуацията.

➤ Puer компенсира поведението си, като преследва еуфорично „върховно“ опиянение чрез наркотици, алкохол, секс, спорт и рисковани авантюри, които притъпяват вътрешната му депресия, която заплашва неговата фрагментираност. Това от своя страна, му носи илюзията, върху която се крепи неспокойното му търсене на онова измамно усещане за стабилност и хармония.

➤ Човекът, който живее „условно“, е откъснат от собствената си реалност, прекарвайки времето си в размишления и фантазии, които не водят доникъде и не постигат нищо. В древната гръцка басня „Астрологът, който паднал в кладенец“, Талес от Милет (смятан за първия философ), бил толкова изгубен в мисли, че съзерцавайки звездите, паднал в кладенец. Как може човек да познава небесните неща Горе, ако не знае какво е под краката му?

➤ Макар Пуер да има ярко въображение, той не е способен да превърне тези прозрения в действие, защото живее в един ефирен, откъснат от живата реалност свят и пропуска истинския пълнокръвен живот на Земята. В резултат, Puer не е особено успешен в живота.

➤ Puer обикновено има голям капацитет да възприема съдържания и да слуша внимателно, така че изглежда сякаш ще ги осъществи. Но за съжаление, той никога не прилага концепциите, които е научил, защото не е достатъчно заземен в реалността. Това е трик, който Пуер автоматично прилага: осъзнаването, че трябва да се адаптира към реалността, остава за него само интелектуална идея – нещо, което изживява във фантазията си, но никога не осъществява в действителност. Юнг пише:

„В „условния живот“, в който човек не съществува истински, той е само зрител; затова всяко преживяване е призрачно, напълно абстрактно, без следа от реализация.“

➤ Такъв човек е като блуждаещ призрак, който се навърта наоколо, но знаеш, че го няма, а чувството от общуването с него, е като да наливаш вода в счупена чаша. Колкото и да я пълниш, тя остава вечно празна. Сякаш си изправен пред зейнала паст, която няма насищане.

➤ Прекомерното упование на вътрешния свят, в който егото не може да излезе от Невърленд, прави невъзможно навлизането в зрелостта. Докато това се превръща във все по-дълбока криза, несъзнаваното започва да се процежда и заплашва да залее и удави егото. Юнг пише:

„Всичко, което човек носи в себе си, но не живее, нараства срещу него.“

Puer и Senex – двете страни на една и съща монета

С напредването на възрастта, навлизаме в света на Senex, което на латински означава „старец“. И той притежава както положителни, така и отрицателни аспекти. В положителния си аспект той е балансиран човек – здраво стъпил на земята, търпелив, съвестен, избягващ рисковете и уравновесен. Тук той се явява като архетипа на Мъдрия старец. Отрицателната страна на Senex се изразява в цинизъм, ригидност, материализъм, нежелание за промяна и липса на чувство за хумор.

➤ Senex е противоположен на архетипа Puer, макар че двата трябва да се разглеждат като двете страни на една и съща монета (една архетипна ос). Ние разпознаваме младостта чрез знанието за старостта; ставаме наясно с остаряването, като си спомняме какви сме били, когато сме били млади. Юнг пише:

„Сянката на Puer е Senex, свързан с бога Аполон – дисциплиниран, овладян, отговорен, рационален, подреден. Обратно, сянката на Senex е Puer, свързан с Дионис – безграничен, инстинктивен, хаотичен, опиянен, капризен.“

➤ Puer мечтае мащабно. Senex работи упорито. Съотношението между двата архетипа варира от човек до човек. И двата архетипа живеят в нас, като и двата са необходими за психологически здрав живот. Едностранчивият дисбаланс в която и да е посока, не е препоръчителен. Puer и Senex имат различни представи за игра. Докато Puer се наслаждава на спорт, социални контакти, игри, хранене навън, посещение на кино и т.н. (всички нетрайни, нематериални продукти), за Senex играта е занимание извън работата, което създава осезаем резултат: рисуване, готвене, писане, строителство и други.

Положителни аспекти

➤ Тъй като във високото си проявление, този архетип е свързан най-вече с творческото въображение (и неговото осезаемо изражение), лекотата, игривостта, отвореността, откритостта, любознателността и доверието в живота, Puer е близко свързан с несъзнаваното, което за него би могло да бъде източник на богата духовност и интуиция.

➤ Puer е приятен, носи усещане за лекота и притежава очарованието на младостта, бидейки способен да подхваща оживени и дълбоки разговори. Той се появява като Божественото дете, което символизира новото, потенциала за растеж и надеждата за бъдещето. Фридрих Ницше е разбирал важността на това. Всъщност той е считал детето за крайната метаморфоза в процеса на превръщането на човека в този, който е. Той пише:

„Детето е невинност и забрава, ново начало, игра, самозадвижващо се колело, първото движение, свещеното „Да“. Защото за играта на сътворяването, братя мои, е необходимо свещеното „Да“ на живота!“

Това, което се има предвид под израза „вътрешно дете“, който е толкова популярен днес, е онова, което се ражда от зрелостта на възрастния. Това не е регресия към инфантилно състояние на живот, а прогресия към цялостност. Всички ние носим вътрешно дете в себе си, дори и по-възрастните хора, които понякога сякаш се връщат към детското състояние на невинност. Вечният младеж е този, който е потопен в настоящия момент и изпълнен с удивление и игривост, отваряйки път за проявление на чистия творчески акт.

➤ Той е този, който казва „Да“ – върховната точка на утвърждаване на живота. Той внася Небесното царство в своето земно съществуване. В Библията се казва:

„Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Небесно.“

Евангелие на Матей, 18:3

Митът за Кибела и Атис – майчиният комплекс

В своя зебележителен труд „Архетиповете и колективното несъзнвано“ Юнг пише, че последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти от майчиния комплекс при сина, са хомосексуалност и донжуанство, а понякога и импотентност (но тук значителна роля играе също и бащиният комплекс).

При донжуанството, той неосъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последствията от майчиния комплекс при сина, могат да се видят в идеологията, свързана с мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт. Това е причината във всеки мъжки майчин комплекс, заедно с архетипа на Майката, съществена роля да играе и образът на сексуалния партньор – Анимата (повече за това какво е Анимата, може да откриеш във видеото Карл Юнг и архетипите през погледа на българския фолклор и колективно несъзнавано).

„Майката е първото женско същество, с което бъдещият мъж влиза в контакт и тя не може да се въздържи тайно или явно, осъзнато или неосъзнато, да не въздейства върху мъжествеността на сина, както и синът на свой ред, все повече усеща женствеността на своята майка или й отговаря неосъзнато инстинктивно.“

Жените привлечени от Puer

Понеже всичко, което съществува се проявява в своята полярност (но в различна степен), когато една жена е привлечена от мъжа-дете, обикновено това говори за няколко основни неща, които тук само ще маркирам и които не претендират за изчерпателност.

Проекции на Анимус

➤ Проекция на нейния вътрешен Анимус, който все още е неуверен и търси опора навън, което е пряко свързано и с първообраза на бащата, дядото и т.н. Например, ако жената е израснала с баща, през който работи архетипа на Senex – разумен, подреден, структуриран, отговорен и мъдър (високо проявление) или ригиден, циничен, закостенял, материалистичен и контролиращ (ниско, сенчесто проявление), то тогава тя закономерно е привлечена от неговата противоположност – свободолюбив, игрив, с нестандартни идеи и творчески потенциал.

➤ Тези проекции, обаче, са сенчести. Това, от което жената е искала „да избяга“, се проявява в неговата изкривена форма и когато (ако) премине през тази болезнена среща с любопитство, отвореност и прозорливост, ще прогледне реалността и ще оттегли своите проекции. Тогава ще види ясно, че човекът, който е намирала за непринуден, лек и срамежлив, е всъщност непораснало, безотговорно и мързеливо „мамино синче“, чийто потенциал си остава дълбоко скрит и неупотребен. Това от своя страна, води срещата с неговото чувство за безпомощност, нерешителност и застой, които тя започва да се опитва да компенсира. И ако това продължи дългосрочно, жената започва да се чувства изтощена.

➤ В този момент тя разбира, че илюзорната свобода, се оказва уютен затвор за Puer. Обаче, макар и окован във вериги, той продължава да се чувства специален, понеже там той не е сам. Там е заедно със своята майка, която продължава да му сервира закуската в леглото. Там те са в безопасност от жестокия свят навън. И пак там – никога не се налага да пораснат, потъвайки все по-дълбоко в прегръдката на мрака.

➤ В такива случаи, изплува образът на Великата майка, но в нейната тъмна сянка – поглъщащата майка (devouring mother). Синът още от малък заема почетното място на доверен и интимен заместител-партньор на майката. Така двамата влизат в негласен съюз срещу бащата, който е авторитарен и привидно „мачкащ“, а майката, настанила се в ролята на „жертва“, имаща нужда някой да я спаси. И така омагьосаният кръг продължава, а вътре в него, всички участници (майка, баща и деца) постоянно сменят своите роли – на спасител, насилник и на жертва.

➤ В семейство на жената, привлечена от Puer, обикновено се наблюдава огледална динамика между майката и бащата. На повърхността моделите може да изглеждат различни. В дълбочина, често се повтаря същата схема. Дъщерята се идентифицира с архетипа на Майката (нещо, което при сина не се случва по обясними причини), която е в ролята на жертва-мъченик, спасяваща другите (но никога себе си). Така момичето започва да изпитва мъчителната борба между това да „спасява“ другите и това да ги „поправя“, водена от вътрешния критичен глас на своя баща и този на „майката-светица“. Същевременно, обаче, жадува за освобождение, емоционална близост и стабилна, мъжка опора.

➤ И така, когато един ден жената срещне мъжа-дете, вихърът на танца със сенките продължава, докато не се роди светлината на зрелостта, която обединява творческото начало по един разумен, равнопоставен, подреден и плавен начин. Тогава разбира, че тя не е нито майка, нито спасител, нито възпитател, нито учител на мъжа. И в този смисъл – на своите родители.

➤ Това е моментът, когато жената започва да открива своята лична вътрешна опора – зрял Анимус, който започва да танцува в унисон с красивата мелодия на нейната Анима.

Алхимия и квинтесенция на Puer Aeternus

И тъй като „майчиният комплекс“ е понятие, заето от психопатологията, той винаги се свързва с идеята за увреждане и болест. Но ако го извадим от неговите тесни психопоталогически рамки и му дадем по-широко тълкуване, ще видим, че той оказва и положително влияние.

➤ В зрелостта на Puer, можем да разпознаем един добре диференциран Ерос – това го прави способен на топло и любящо приятелство. Това е мъж, който има добър вкус и естетическо чувство, силно надарен за учител, поради своя усет и такт. Възможно е да има вкус към историята, да бъде консервативен в добрия смисъл на думата и да тачи ценностите на миналото. Той често притежава цяло богатство на религиозното чувство, което превръща във вътрешен духовен Храм – едно състояние на духовна възприемчивост, която е отворен съд на Откровението.

➤ По подобен начин това, което в негативния си аспект е донжуанство, може да се прояви позитивно като смела и решителна мъжественост, амбициозно преследване на най-високи цели, противопоставяне на глупостта, тесногръдието, несправедливостта и мързела: готовност да се правят жертви за това, което се смята за справедливо, стигаща понякога до героизъм; постоянство, непоколебимост и твърдост на волята; любопитство, което не намалява дори пред загадките на Космоса. И най-вече – един революционен Дух, който осъзнава, че чрез делата си допринася за промяната на света. И те не са шумни, нито крещящи, нито назидателни, нито демонстративни. Делата му не са хляб и зрелища. Те се излъчват от всяко негово движение, в което се усеща истинско присъствие.

➤ Когато Puer и Puella (в митологията връзката Деметра-Персефона/майка-дъщеря) поемат по пътя на зрелостта, преминавайки през алхимичната пещ на нощта, тогава музиката на танца между тях се превръща в хармония, която ражда истинска близост и зряла любов. Тогава архетипната ос Puer-Senex започва да се уравновесява, трептейки ритмично.

Тогава настъпва времето за Hieros Gamos – свещеният съюз на противоположностите, в който животът и любовта се раждат отново, преминали през чистилището на сенките от миналото.

Психологията на Мъжа-дете (Puer Aeternus)

Източници: