„Мога само да съзерцавам с удивление и благоговение дълбините и висините на нашата психична природа. Нейната непространствена вселена крие в себе си неизказано изобилие от образи, натрупвани в продължение на милиони години живо развитие, които са отпечатани в организма… И тези образи не са бледи сенки, но изключително мощни психични фактори… До тази картина бих искал да поставя зрелището на звездното небе нощем, тъй като  единственият еквивалент на вселената вътре в нас, е вселената отвън.„

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, том 4: Фройд и психоанализата

Въведение

Нашата връзка със звездите се смята за толкова древна, колкото е и самото човечество. В продължение на хиляди години предците ни са гледали със страхопочитание към звездното нощно небе, а ранни доказателства за тяхното познание за звездите, могат да бъдат открити в праисторически пещери, костни фрагменти и мегалитни структури. На около 12 000 години Гьобекли тепе (Коремест хълм) съдържа най-старите известни мегалити в света и сочи доказателства за съответствие с небесни събития, много по-стари от Стоунхендж и Великата пирамида в Гиза.

С течение на времето, повечето, ако не и всички древни цивилизации, са търсили смисъл в небето и са персонифицирали своите митове в съзвездията (констелациите). Шумерите са били сред първите, които наблюдавали и записвали движенията на небесните тела, поставяйки основите за изучаването на астрологията (в превод буквално „изучаването на звездите“). Това помогнало на вавилонците в Месопотамия да създадат първата организирана система на астрологията около 2000 г. пр.н.е. Астрологичният принцип може да бъде намерен във вавилонски глинени клинописни таблички, където е записано:

„И Небето и земята носят знамения; макар да изглеждат разделени, те не са отделени (защото) небето и земята са свързани. Знамение, което предвещава зло на небето, е (също) зло на земята; онова, което предвещава зло на земята, е зло и на небето.„

Ръководство на вавилонски гадател, редове 39–42. Превод: А. Лео Опенхайм

Астрологията изучава взаимовръзката между движенията на небесните тела и земните събития или човешкия опит. Небето се е възприемало като носител на небесни предзнаменования или поличби – знаци за бъдещи събития, свързани с човешките дела, тълкувани като божествени послания от планетите, носещи имената на боговете. Вавилонците използвали тези знаци, за да предсказват бъдещи събития и да предприемат действия за избягване на бедствия. Тази практика станала известна като мунданна астрология, която почти изцяло се занимава с благоденствието на държавата и царя. Във Вавилон и по-късно в Гърция, тя е била основният тип астрология, защото съдбата на царя е и съдбата на народа.

Паралелно с вавилонците, египтяните развили своя собствена астрология, основана върху деканите – 36 групи от „фиксирани“ звезди или малки съзвездия, разделени на по 10 градуса всяко. Те служели като метод за отмерване на времето, който ползвали при извършването на религиозни ритуали в подходящия момент, наред с други приложения. Всеки от деканите бил свързан с определено божество.

След завоеванията на Александър Македонски през IV век пр.н.е., елинистичната астрология се смесва с египетската и вавилонската астрология, създавайки наталната астрология. Акцентът се измества от предсказване на ежедневни събития към съсредоточаване върху положението на небесните тела в момента на раждането на човек, с цел да се дадат прозрения за неговата личност и житейски път. Друга разклонена форма, която възниква по-късно, е елективната астрология, която разглежда избора на най-благоприятното време за започване или предприемане на конкретни дейности или събития.

Древните звездобройци наблюдавали, че някои звезди остават неподвижни, докато други „продължавали да „скитат“. Днес знаем, че звездите не са „неподвижни“, а се движат изключително бавно, така че движението им изглежда незабележимо за човешкото око. Бродещите светлини станали известни като планети – дума, която произлиза от гръцкия глагол planasthai, означаващ „скитам “. Древните си представяли планетите като богове, които бродят сред съзвездията по зодиакалния път. Така планетите били наречени на боговете. Днес, нашите планети носят имената на римските богове.

Зодиакът: Колелото на живота

В класическия период на гръко-римляните, съзвездията, през които преминавали планетите, вече били очертани като небесния път, познат като зодиак. Зодиакалните знаци по онова време, били възприемани като инстинктивни образи, изобразени като животни. Фигурите на зодиака не били просто случайни или произволни рисунки, а образи на колективното несъзнавано, проектирани върху небето.

Думата „зодиак“ произлиза от гръцкото zōidiakos kýklos („кръг от малки животни“), което отразява значимостта на животните и митологичните хибриди сред дванадесетте знака. Китайският зодиак също включва дванадесет животни, всяко от които е свързано с определена година в повтарящ се дванадесетгодишен цикъл. Архетипно, магичните животни често са символи на Себето (цялостната личност). Те въплъщават чисто инстинктивна несъзнавана сила – по-голяма и по-могъща от егото, но напълно несъзнавана. Този кръг от животни, колелото на живота, съдържа в себе си цялата мъдрост на природата, но въпреки това не притежава светлината на човешкото съзнание. В зодиака е вложена архаичната мъдрост, позната като „седалището на душата“ или „храмът на духа“.

Основите на астрологията

За астролога наталната карта не е просто портрет на небето в момента на раждане, но и моментна снимка на плана на душата. Следователно тя е най-ценният инструмент, който човек може да притежава. Този отпечатък на душата съдържа ключове, които помагат да се разбере личността – нейните светли и сенчести страни, заедно с нейните задачи и предизвикателства. Той разкрива нещо по-голямо от самите нас, защото животът ни е свързан с Космоса, а това ни дарява с по-дълбоко усещане за смисъл в живота. Немският астроном Йоханес Кеплер пише:

„Душата на новороденото бебе е белязана за цял живот от подредбата на звездите в момента, в който то се появява на бял свят; несъзнателно я помни и остава чувствителна към повторната поява на подобни конфигурации.„

Йоханес Кеплер, Хармонии на света

Седемте класически планети или седемте светила са: Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Седемте дни от седмицата носят техните имена. Уран, Нептун и Плутон не са включени, тъй като са невидими с просто око и следователно, са били непознати за древните елини.

Аспектите са определени ъгли или разстояния между планетите, които ни дават разбиране за тяхното взаимно отношение в наталната карта. Когато две или повече планети се подредят в небето под определени ъгли, се смята, че техните енергии се съчетават. Астролозите изучават тези връзки внимателно, защото именно там се разгръща основното действие. В зависимост от комбинацията на планетите, аспектите могат да имат положително или отрицателно въздействие върху нас. С други думи – тук вече ясно се показва „диалогът на боговете“ – планетите са живи същности, не са изолирани, а общуват помежду си. Аспектите са разговорите между архетипите – понякога хармонични, понякога напрегнати, но винаги значими за пътя на душата.

Древните възприемали физическия свят с магично-символичен смисъл, а за човешкото въображение небето изглеждало като гравирано с фигури – на Овен, Близнаци, Стрелец и т.н. В наталната карта има общо дванайсет знака в зодиакалното колело, всеки от които трае един месец и обхваща 30 градуса от небесната дължина.

От друга страна, съществува и колелото на дванадесетте дома, което се основава на 24-часовото въртане на Земята около собствената ѝ ос. Всеки дом представя уникална сфера на съществуването или човешкия опит, в която действат енергиите на зодиакалните знаци и планетите. Първите три дома са съответно: Азът (I дом → Кой съм аз в очите на света?), притежанията (II дом → На какво придавам стойност?) и общуването (III дом → Как давам и получавам смисъл?) .

Двама души могат да имат един и същи зодиакален знак, но той да се намира в различен дом. Това е така, защото слънчевият знак на един човек, се различава от неговия асцендент. В астрологията има три ключови знака: слънчев знак, лунен знак и асцендент (или изгряващи знак). Човекът винаги търси външно това, което вече носи вътрешно.

Когато човек говори за своя зодиакален знак, обикновено има предвид своя слънчев знак – тоест в кой зодиакален знак се е намирало Слънцето в момента на неговото раждане. Този знак представлява ядрото на личността, основната идентичност или типа личност. Слънцето прекарва около 30 дни във всеки зодиакален знак. Лунният знак, от друга страна, прекарва по 2 дни и половина във всеки знак, и управлява вътрешното Аз – несъзнаваната личност.

В алхимията, в търсенето на студенината на Луната (среброто), човек открива топлината на Слънцето (златото). Това е съюзът на етапите албедо и рубедо, свещеният брак на краля и кралицата, който води до създаването на философския камък – алхимичният символ на Себето. Юнг тълкува алхимията именно като символичен език на несъзнаваното и в този смисъл, че философският камък е метафора за индивидуацията.

От друга страна, имаме асцендента, който се определя в момента на раждането и зависи от мястото (часовия пояс), като се променя приблизително на всеки два часа. Той сочи към първи дом в наталната карта. Асендентът представлява Персоната – начинът, по който се представяме пред света (социалната маска – не самата същност, а онова, което показваме навън).

Християнският мистик и астролог Макс Хайндел ни дава пример с двама души, родени на едно и също място по едно и също време, които споделят забележителни прилики в живота си:

„Г-н Самюел Хемингс е роден в същата енория в Лондон, по същото време и почти в същата минута като крал Джордж III – на 4 юни 1738 г. Той започнал работа като търговец на желязо в същия ден, в който кралят бил коронован; оженил се в същия ден като Негово Величество; починал в същия ден, а и други събития в живота им си приличали. Разликата в общественото им положение, не позволила и двамата да бъдат крале, но в същия ден, в който единият станал монарх на кралство, другият станал независим търговец.„

Макс Хайндъл, Розенкройцерско християнство, лекция 10

Миркокосмос и Макрокосмос

Херметичният принцип на съответствието „Каквото е горе, такова е и долу – каквото е вън, това е и вътре“, е в основата на астрологията. Той изразява идеята, че човекът (микрокосмос) е повлиян от вселената (макрокосмос). С други думи, истините за природата на Космоса, могат да бъдат изведени от истините за човешката природа и обратното. Херметичната астрология е древната наука Астрософия, която отразява именно връзката на човека с Космоса и звездите.

Познаването и разбирането на митологичните разкази чрез небесните подредби, е един от най-древните опити да се свърже външният свят с вътрешния. Митът на астрологията е бил и продължава да бъде друг начин да осмислим света около нас.

Астрологията се превръща в Астрономия

Истинската природа на астрологията е свързана с космоса, митовете и боговете. През по-голямата част от историята си, астрологията е била „мейнстрийм“ и е смятана за учебнa традиция, и макар да е имала своите скептици, едва в началото на Научната революция през XVI век, тя започва да бъде поставяна под сериозно съмнение. Астрономическите предсказания на геоцентричния модел на Птолемей, използван повече от 1500 години, започват да бъдат измествани от хелиоцентричния модел, въведен от Коперник. Постепенно астрологията бива обявена за псевдонаука, а астрономията се ражда като самостоятелна дисциплина.

Западната астрология не само е била порицавана от науката, но и от религията, която я смятала за еретична – най-вече заради акцента й върху съдбата, а не върху свободната воля. Астрологията е лиминално знание – част от загадъчните гранични области на човешкото познание, които се съпротивляват на всяко универсално прието определение. Тя е едновременно исторически значима и устойчива, и в същото време, една от най-слабо разбраните гранични сфери на познанието. В този смисъл, тя е праг за обикновеното съзнание и врата отвъд него.

Астрология и Карл Юнг

Макар астрологичният език да е изпълнен с митологични алюзии за взаимодействието между боговете, тези митични диалози не са били ползвани от традиционните астролози, за да разширят смисъла на планетарните аспекти. През XVIII-XIX в. астрологията вече била сведена масово до технически прогнози. Именно швейцарският психиатър и психоаналитик Карл Густав Юнг вдъхновил астролозите да се върнат към символичното, да обогатят небесния свод с митове и да си припомнят планетарните богове.

Картографирайки пейзажа на психиката, Юнг разпознава някои основни архетипи като този на Мъдрия старец, Великата майка, Сянката, Героя, Глупака и други, които древните астролози са могли да откриват в своя пантеон от планетарни божества и зодиакални знаци. Например, Сатурн е фигура на Сянката, но също и на Мъдрия старец. Както астрологичните, така и образите, представени от Юнг, са прояви на архетипни сили, които оформят и управляват човешкия опит – независимо дали се изразяват в небесата или в несъзнаваното.

„Пътешествието през планетарните домове… , означава преодоляването на психична пречка или на автономен комплекс, подходящо представен от планетарен бог или демон.„

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, том 14: Mysterium Coniunctionis

Юнг се интересувал преди всичко от начина, по който астрологията може да помогне в изследването на психиката. Колелото на зодиака символизира въображаемо пътешествие, което е първичен образ на процеса на индивидуация – пътят към цялостност. Египтяните вярвали, че при залез слънчевият бог Ра преминава в подземния свят, а при изгрев се появява отново, след като се е защитил от чудовищата на мрака. Този мотив за раждане–смърт–прераждане може да бъде сравнен с пътешествието на Героя, в което участваме всички, както личи от митовете за герои, носещи характеристиките на Слънцето. Пътят на индивида е символизиран от движението на Слънцето през дванайсетте зодиакални знака.

Индивидуацията не е линеен процес, а по-скоро процес на обикаляне около Себето – движение в кръг, докато човек достигне центъра, представен чрез мандалата – символ на Себето. По същия начин, чрез срещата си с архетипите, ние участваме в „първичното време“. Румънският историк на религиите Мирча Елиаде нарича това „вечното завръщане“. Митовете, ритуалите и традициите ни свързват отново със свещеното, позволявайки ни временно да излезем от профанното и да влезем в божественото пространство, което ни връща обратно към света на първоначалото.

Подобно на теорията за психологическите типове на Юнг, астрологията също може да даде по-пълна или по-ограничена картина за характера на индивида. Още от най-древни времена, астролозите са виждали съответствия между различните планети, зодиакалните знаци, домовете и аспектите – всички те носят значения, които служат за основа при изследване на характера или за тълкуване на дадена ситуация.

Митовете са символи на архетипни модели, които лежат в основата на човешкия опит. Признаването на реалността на несъзнаваното от страна на Юнг и неговата работа с първообразите (архетипите), са донесли голяма полза за астрологията, която се разклонява в ново направление, познато днес като психологическа астрология или астропсихология. Терминът „архетипна“ обаче, изглежда по-подходящ от „психологическа“, за да обхване този символичен подход към астрологията. Защото архетипното не се ограничава до личната психика, а е универсално – колективен език на символите, който свързва индивидуалния опит с космоса и митовете.

„Очевидно е, че астрологията има много какво да предложи на психологията, но какво последната може да предложи на своята по-стара сестра, е по-малко ясно. Доколкото мога да отсъдя, струва ми се изключително полезно астрологията да вземе предвид съществуването на психологията и най-вече психологията на личността и на несъзнаваното. Почти съм сигурен, че от нейния символичен метод на тълкуване, може да се научи много, тъй като той е свързан с разбирането на архетипите (боговете) и техните отношения помежду им, които са грижа и на двете изкуства. Психологията на несъзнаваното е особено съсредоточена върху архетипната символика.„

Писмо на Юнг до Андре Барбо, 26 май 1954 г. Писма, т. 2 (1951–1961)

Астрологията може да бъде мощно допълнение към психологическите типове. Всъщност четирите основни функции (мислене, чувство, усещане и интуиция), съответстват напълно на древното разделение в астрологията на четирите елемента (въздух, вода, земя и огън). Всеки от тях представлява различен начин за описание на емпиричните наблюдения върху едни и същи феномени.

Астрологът е изправен пред предизвикателството да вземе предвид несъзнаваните измерения на самите елементи в наталната карта. Някои астролози, обаче са прекалено буквални и не мислят символично. Когато се придържаме само към буквализма, символното (sym-ballein – „събиране на нещата заедно“), се превръща в диаболично (dia-ballein – „разпиляване на нещата на части“) и така губи по-дълбокия си смисъл.

Също така е важно астролозите да правят разграничение между унаследената тенденция, която е колективна и личната проява на архетипа. Например, Марс символизира куража да предприемеш действие, способността за агресия или необходимостта от поемане на рискове, но не показва по какъв начин това ще се прояви лично. Начинът, по който наталната карта изразява архетипите, зависи от личния опит на индивида, който е свързан с комплексите – емоционално заредени групи от идеи или образи, намиращи се в личното несъзнавано.

Астрологията като Древна Психология

За Юнг астрологията (и алхимията) представлява съвкупността от цялото психологическо знание на древността. Затова тя е безценен ресурс за психолога, защото не е просто суеверие, а съдържа психологически факти от съществено значение:

„Звездният свод на небето е в действителност отворената книга на космическата проекция… В това виждане, астрологията и алхимията – двата класически служители на психологията на колективното несъзнавано, си подават ръка.“

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, т. 8: Структура и динамика на психиката

Астрологията, подобно на алхимията, е била от решаващо значение за Юнг като символична карта на психичните процеси, която му е предоставила инструмент, който той активно е използвал в своята психотерапевтична практика през целия си живот.

Вместо да казват, че човекът е воден от психологически подбуди, древните казвали, че е воден от своите звезди. Хората вярвали, че не психологията определя мотивация, а движението на звездите поражда личните реакции. Астрологичният критерий бил прост и обективен: той се давал от съзвездията в момента на раждането. По-късна интерпретация гласи, че в сърцето на всеки човек се крият звездите на неговата съдба. Така човек започнал да гледа навътре в себе си, а не нагоре в небесата. За Юнг това е правилната психологическа интерпретация, защото астрологията е проектирана психология.

„Въпросът, който всеки астролог си задава, е: Кои са действащите сили, които определят съдбата ми, въпреки моето съзнателно намерение? А всеки психоаналитик иска да знае: Кои са несъзнаваните подтици зад неврозата?“

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, т. 10: Цивилизация в преход

Юнг отбелязва, че макар астрологията да била пренебрегвана като псевдонаука, тя всъщност останала жизнена и започнала да ‘преживява своебразен ренесанс, достигайки популярност, каквато никога преди не е имала в съвременната епоха. Затова той се заел да разбере древното изкуство и техника на астрологията. В ранните си години като практикуващ психиатър, Юнг писал на Фройд:

„Вечерите ми са заети в голяма степен с астрология. Правя изчисления на хороскопи, за да открия нишка към сърцевината на психологическата истина. Някои забележителни неща излезнаха наяве, които със сигурност ще ти се сторят невероятни… Смея да кажа, че един ден ще открием в астрологията немалко знание, което интуитивно е било проектирано в небесата. Например, изглежда, че знаците на зодиака са характерологични образи – с други думи, символи на либидото, които изобразяват типичните му качества в даден момент.“

Писмо на Юнг до Фройд, 12 юни 1911 г. (Писма, т. 1, 1906–1950)

В самия миг на раждането, всеки човек получава типичните качества на либидото или енергията, които са характерни за него. Това обаче, не е свързано с положението на звездите, а както ще видим – с качествения ефект на времето.

Астрологични епохи и прецесия на равноденствията

Астролозите вярват, че една астрологична епоха въздейства върху човечеството, като влияе върху възхода и упадъка на цивилизации или културни тенденции. В Западната астрология завършването на пълния цикъл на Слънцето през зодиака, наричан Великата година, отнема приблизително 26 000 години. Една астрологична епоха представлява една дванадесета част от Великата година, съответстваща на един зодиакален знак, следователно продължава приблизително 2200 години.

Юнг често споменава прецесията на равноденствията, открита от гръцкия астроном Хипарх през II век пр.н.е. Наблюдавайки положението на звездите и сравнявайки го с тяхното разположение век по-рано по същото време на годината, Хипарх установил, че звездите се изместват с около 1 градус на всеки 72 години. Това кара Северния полюс на Земята бавно да сочи към различни звезди в продължение на огромни периоди от време. С течение на времето, цикличното „залюляване“ на Земята през вековете, довежда до промени в позициите на съзвездията. Това, обаче не било отчетено в хороскопните изчисления, които се основавали на пролетното равноденствие, фискирано на 0° в Овен.

Вследствие, в т.нар. тропическа астрология, използвана на Запад, човек роден, когато Слънцето е в съзвездието Овен, се счита, че е роден и под слънчевия знак на Овен, въпреки че в действителност, Слънцето вече не се намира пред това съзвездие заради прецесията. Небесата отдавна са се изместили спрямо нашите фиксирани изчисления. Ето защо зодиакалните знаци вече не съвпадат със съзвездията на чиито имена първоначално са били наречени, и следователно няма причинно-следствена връзка между нас и звездите.

Не така стои въпросът при сидералната астрология, която е най-популярна на Изток, особено в индийската (ведическата) астрология и се основава на действителното положение на съзвездията в наблюдаемото небе, като по този начин отчита прецесията.

Във ведическата астрология се говори за четирите юги (световни епохи). Сатя юга е епохата на истина и добродетел (Златният век), когато хората живеели като богове. Трета юга е Сребърният век, Двапара юга е Бронзовият век и накрая Кали юга е епохата на тъмнина (Железният век). Ако човечеството оцелее през този труден период, ще настъпи нов и продължителен Златен век. С напредването на цикъла през четирите юги, всяка следваща епоха се скъсява с една четвърт. Смята се, че пълният цикъл продължава 4 320 000 години.

За Юнг фактът, че Западната астрология въпреки всичко дава валидни резултати, макар да не отчита прецесията, доказва, че не привидните позиции на звездите са онова, което действа, а по-скоро самото време, което се измерва или определя чрез тези звездни позиции. Времето или моментът, разбран като особена форма на енергия, съвпада с нашето психологическо състояние. Това води до една особена хипотеза – нашата личност не е свързана с положението на звездите, а с качествения ефект на времето.

Качествено време (Кайрос)

„Ако двама души се родят на един и същи ден, и може би дори в един и същи час, те са като гроздовете от едно лозе, зреещи по едно и също време. Всички гроздове от това лозе дават приблизително едно и също вино. Това е истина, която астрологията и опитът потвърждават още от незапомнени времена.“

Писмо на Юнг до Х. Дж. Барет, 26 март 1957 г. (Писма, т.2, 1951–1961)

Юнг открива една озадачаваща особеност – че съществува наистина любопитно съвпадение между астрологични и психологически факти. Така може да се изолира времето от характеристиките на индивида, а също и да се изведат характеристики от самото време. Ние се раждаме в даден момент, на дадено място и подобно на реколтите вино, носим качествата на годината и на сезона, в които сме се появили на този свят.

Астрологията е символичен портрет на цикличните повторения на времето, а звездите служат единствено като показатели за него. Психологията няма много общо със звездите като часовник, който е просто инструмент за измерване на даден момент. Каквото и да се роди или извърши в този конкретен момент от време, носи качествата на този момент. Следователно времето се оказва, че е поток от енергия, изпълнен с качества, а не абстрактно понятие.

Древните гърци разграничавали два вида време: качествено време (кайрос) и количествено време (хронос). Хронологичното време е линейната последователност от събития, а историческите периоди се разглеждат като лишени от вътрешна стойност. Времето, обаче е и качествено и изпълнено със смисъл. За Юнг астрологията е свързана именно с „качественото време“, което е обвързано с аказуални събития. Те се различават от казуалните събития – онези, които имат ясна причинно-следствена връзка и могат да бъдат статистически проверени.

Числата също имат не само количествено, но и символично значение, тъй като съдържат трансцендентни архетипни качества. Питагорейците използвали математика и нумерология за мистични цели, защото числата управляват Вселената. Зодиакът е всъщност числов ред, където всяко число носи архетипно качество.

Юнг приравнява качественото време с феномените на екстрасензорното възприятие, които включват прекогниция (предвиждане), психокинеза, телепатия и др. Например, в случая на прекогницията, която Юнг преживявал чрез видения и сънища, човек придобива знание за бъдещо събитие. В такива случаи, трябва да се отрече причинността, тъй като е немислимо да се наблюдава ефектът от несъществуваща причина или от причина, която още не е настъпила.

Когато Юнг бил около 72-годишен, той написал до ведическия астролог Б. В. Раман:

„Мога да Ви кажа, че се интересувам от тази особена дейност на човешкия ум повече от 30 години. Като психолог, ме интересува преди всичко светлината, която хороскопът хвърля върху определени усложнения в характера. В случаи на трудни психологически диагнози, обикновено изготвям хороскоп, за да получа допълнителна гледна точка от напълно различен ъгъл. Трябва да призная, че много често съм откривал, че астрологичните данни изясняват определени точки, които иначе не бих могъл да разбера.

От такива опити, стигнах до убеждението, че астрологията е от особен интерес за психолога, тъй като съдържа един вид психологически опит, който наричаме „проектиран“ – тоест ние откриваме психологическите факти така, сякаш са в съзвездията. Това първоначално доведе до идеята, че тези фактори произтичат от звездите, докато всъщност, те се намират в синхроничност с тях. Признавам, че това е един много любопитен факт, който хвърля особена светлина върху структурата на човешкия ум.“

Писмо на Юнг до проф. Раман, 6 септември 1947 г. (Писма, т.1, 1906–1950)

Астрология и Синхроничност

Качественото време е понятие, което Юнг в крайна сметка заменя със синхроничност – термин, който обозначава смислово съответствие между вътрешния и външния свят, което не може да бъде причинно свързано. Това се случва, когато вътрешно преживяно събитие (сън, видение, мисъл и т.н.) се окаже в съответствие с външната реалност, така че вътрешният образ „се е сбъднал“. Например, може да си помислите за отдавна изгубен приятел и внезапно той ви се обади неочаквано или го срещате „случайно“.

Тъй като Юнг предполага, че синхроничността сякаш почива на архетипна основа, тя има особена привлекателност за астрологията, която също се опира на такава основа. Астрологията подобно на колективното несъзнавано, с което аналитичната психология се занимава, се състои от символни конфигурации – планетите са боговете (т.е. прави директна връзка архетип – планета – бог).

Сравнявайки движението на планетите през годината с рождената карта на човека, в процеса на изследване на транзитите или движенията на планетите, Юнг вижда пример за синхроничност в действие. Транзитите дават смислено съвпадение между планетарните аспекти и позиции, и психологическата ситуация на индивидуално ниво, както и прозрения за колективното несъзнавано или духа на времето (zeitgeist) на колективно ниво.

Симпатия: Космично съответствие

Концепцията за синхроничност от Юнг, се основава на древното понятие симпатия или космично съответствие, приписвано на стоиците. Космосът е цялост, единен жив организъм със своя собствена душа. Субстанцията, която прониква и обединява всички неща, е известна като pneuma („дъхът на живота“) – действащият принцип, който организира както индивида, така и Kосмоса. Тази идея е била от съществено значение за древните астролози. Връзката микрокосмос – макрокосмос е именно връзка на космично съответствие. В психологически смисъл, макрокосмосът представлява колективното несъзнавано.

Психоид и Unus Mundus, Pleroma, Anima Mundi

Юнг говори за т. нар. психоидно качество, което принадлежи както на физическото (външния свят), така и на психичното (вътрешния свят). И двете са израз на едно фундаментално единство – общото неделимо царство, познато на алхимиците като unus mundus (единен свят). Гностиците го наричат pleroma (пълнота), което съдържа в себе си цялостта на противоположности и съществува отвъд пространство и време. С други думи, минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно.

Това е идеята, че несъзнаваното е свързано с космична психика, а колективното несъзнавано – с anima mundi (световната душа). Ако това е вярно, то несъзнаваното всъщност прониква в средата около нас и не е затворено царство, съществуващо единствено в рамките на отделния човек, както често предполагаме. Следователно архетипното значение е присъщо на самата вселена.

Планетите като Архонти (Гностицизъм)

Докато древните астролози възприемат седемте планети като богове, гностиците – раннохристиянска школа, ги смятат за архонти или владетели, които възпрепятстват душите да напуснат материалния свят. Те са господарите на мрака, демонични сили под властта на Демиурга – създателя на материалната вселена.

Както древната астрология учи за сфера от неподвижни звезди отвъд седемте планети, така и гностиците говорят за небесна област отвъд планетите, до която душата трябва да достигне, за да се освободи от властта на архонтите. Това е възможно единствено чрез гносис – висшата цел на Гностиците и най-висшата форма на познание, чрез която човек освобождава божествената искра в себе си от оковите на земното съществуване. Или както биха казали алхимиците – да събудиш божеството, което лежи скрито или заспало в материята.

Духът на Дълбините и Духът на Времената

Юнг и група изследователи от Института „К. Г. Юнг“ в Цюрих започват експерименти с интуитивни методи като И Дзин, геомантия, карти Таро, нумерология и астрология. Впоследствие, обаче не успяват да продължат, поради липса на ресурси и персонал. Тези интуитивни методи дават достъп до това, което Юнг нарича духът на дълбините, който от незапомнени времена и за всички бъдещи поколения, притежава по-голяма сила от духа на времената, променящ се заедно с поколенията.

Юнг усещал този конфликт в двете си личности: Личност №1, която се отъждествява с всекидневния свят, фактите, разума и науката, е свързана е с духа на времената. Личност №2, от своя страна, е визионерът, магьосникът, търсачът – тя е сродна с духа на дълбините, който носи архетипната мъдрост. Дуалността, която Юнг описва като Личност №1 и Личност №2, напомня за ясното разграничение, което Омраам Айванов прави между нисшата природа – личността и Висшата природа – индивидуалността в човека. И двете съществуват във всеки човек.

Житейската задача на Юнг се разгръща около интегрирането на рационалното и магичното, и обединението на противоположностите. Един от тези конфликти може да се проследи в Червената книга на Юнг, където чрез метода на активното въображение, той среща ранен великан, описан като Гилгамеш – великият месопотамски герой. Проведеният диалог подчертава борбата между въображението и науката. Великанът проклина Юнг и го пита: „Къде си сукал от тази отрова?“ – а Юнг отговаря: „Това, което ти наричаш отрова, е наука.“ Великанът продължава да го пита: „Ти наричаш отровата истина? Истина ли е отровата? Или отровата е истина? Нашите астролози (и жреци) не говорят ли истината? И все пак, тяхното слово не действа като отрова.“

Мисли на Юнг за Астрологията в края на живота му

Научната и мистичната страна на личността на Юнг, винаги са били в конфликт, което обяснява защо той не спира да търси научни и статистически обяснения за астрологията. Все пак идеята, че Юнг е преодолял съмненията си относно ценността на астрологията в по-късните си години, се потвърждава не само от честите му препратки към астрологията в трудовете и писмата му или от препоръката му всички психотерапевти да изучават астрология (тъй като има гранични случаи, в които тя е изключително ценна), но и от изказването му към дъщеря му Грет Бауман-Юнг (астролог), направено на смъртния му одър: „Тая проклета работа действа дори след смъртта.“ Дори в интервю малко преди смъртта си, когато се готвел да отпразнува 85-ия си рожден ден, Юнг споменава за идването на Епохата на Водолея.

Съдба и Свободна воля

Всеки разговор за астрологията рано или късно води до въпроса как да разберем съдбата и свободната воля. Съществуват два типа астролози – едните са фаталисти и вярват, че човек има малко или никаква свободна воля, а другите вярват, че човек жъне това, което е посял – техният девиз е: „Човече, опознай себе си.“

Бащата на модерната астрология Алън Лео казва, че „характерът е съдба.“ Съдбата се развива с времето и е тъждествена на самото време. Когато някой каже, че „още не му е дошло времето“ или че „звездите още не са се подредили“, това означава, че съдбата все още не се е осъществила. Като поемаме отговорност за собствения си характер, ние участваме в своята съдба. Астролозите и мистиците са се занимавали с въпроса как човек да се освободи от Хеймармене –принудителната сила на съдбата като космическа необходимост, т.е. да се освободи от компулсивните качества, залегнали в основата на неговия характер.

Астрологията може да бъде “непопулярна”, защото приканва към участие и среща с нашето Себе (цялостно Аз) или да бъде „популярна“, защото се превръща в източник на профанизираното обвинение, че „всичко е по вина на звездите!“ Но и астрологията, и аналитичната психология ни изправят пред неприятния и ужасяващ факт, че ние не сме господари в собствения си дом и че в психиката ни има елементи, които са отвъд нашия контрол.

Човек може да плува по течението на живота или срещу него. Точно както часовникът продължава да тиктака, независимо дали му обръщаме внимание или не, така и космичният часовник ни влияе, независимо от това в какво вярваме. Астрологията е неутрална от гледна точка на морала – тя просто описва едно свойство на природата. Астролозите обаче, често привнасят в нея етични стойности, заимствани от различни философии и религии. Алън Лео пише:

„Цялата ми вяра в науката за звездите стои или пада заедно с кармата и прераждането. Без тези древни учения, наталната астрология няма никаква трайна стойност.“

Алън Лео, Езотерична астрология

Нашите скърби и страдания не са резултат от активната роля, която съдбата играе в живота ни, а са израз на собственото ни невежество. Обичаме да слушаме за нашите силни страни, но когато става дума за слабостите и недостатъците ни, обръщаме поглед встрани. Това нежелание за разбиране, не прави човека по-свободен, напротив – прави го още по-подчинен на причинността и неспособен да управлява собствения си живот.

Съдбата води онези, които са готови и влачи със себе си онези, които отказват. Ако не виждаме нещо, съдбата го извършва вместо нас – по необходимост. От психологическа гледна точка, докато не направиш несъзнаваното съзнавано, то ще управлява живота ти и ти ще го наричаш съдба (Юнг). Всичко това е гениално илюстрирано в шедьовъра от античната литература – Tabula Cebetis (Картина на човешкия живот), който разкрива пътя на Mъдростта и „преодоляването“ на съдбата.

„Психологическото правило гласи, че когато една вътрешна ситуация не бъде осъзната, тя се проявява навън като съдба. Тоест, когато индивидът остане нецялостен и не стане съзнателен за своите вътрешни противоречия, светът е принуден да изиграе конфликта и тогава човек бива разкъсан на противоположни половини.“

Карл Густав Юнг, Събр. съч. т. 9.2: Айон (Еон)

Индивидуация и Daimon (Образът на душата)

Свободата е това, което правим с онова, което ни е сторено. Нашата наследена душевна предразположеност съответства на определен момент от съвещанието на боговете, т.е. на психичните архетипи. Съдбата и индивидуацията са тясно свързани, защото априори съществува даденост на структурата на характера, отразена в наталната карта. Намерението на тази същност, персонифицирана чрез даймона, се проявява в качествата на времето, представени чрез астрологичните символи.

Древните гърци вярвали, че даймонът е характерът на човека – индивидуализиран образ на душата, наричан „Господарят на дома“, който може да бъде открит в наталната карта и често бил свързван с асцендента. Макар подобно техническо схващане да е по-бедно в сравнение с истинския гносис, то сочи към същата идея, която Неоплатониците извеждат чрез теургично призоваване на даймона. Американският психолог Джеймс Хилман пише:

„На всяка душа е даден уникален даймон още преди да се родим  и той е избрал образ или модел, който ще следваме на земята. Този душевен спътник – даймонът, ни води тук; ала в процеса на идването забравяме всичко, което е било и вярваме, че влизаме празни в този свят. Даймонът обаче, помни какво е заложено в твоя образ и принадлежи на твоя модел, затова твоят даймон е носителят на твоята съдба.“

Джеймс Хилман, Кодът на душата

Съдба и душа са две имена за един и същ принцип, а неговата цел е индивидуацията, защото тя е най-пълното проявление на онази съдбовна комбинация, която наричаме индивидуалност. Индивидуацията може да бъде сравнена с мита за пътешествието на душата през планетарните сфери, разглеждано в херметичните и неоплатоническите писания. Преди своето слизане чрез въплъщение, душата преминава през планетарните сфери и възприема качествата на всяка от тях (инволюция). Когато настъпи моментът на смъртта, душата отново се изкачва през планетарните сфери, връщайки на всяка планета качествата, които е получила при своето раждане (еволюция).

Екзотерична и езотерична астрология

Можем да разграничим два вида астрология: едната е екзотерична, а другата езотерична. Екзотеричната астрология (външна) е „поп-астрологията“, добре позната на широката публика – опростена и профанизирана версия, използвана за комерсиализиране на духовното знание. Именно тук практикуващите я шарлатани, се възползват от емоционално лабилните и объркани хора, които често стават несъзнателни жертви, подвластни на архетипа на Трикстера, които се оказват измамени от собствената си наивност или самозаблуда.

Астрологията често е наричана „златният стандарт на суеверията“, тъй като масово се използва от невежи, които „помагат“ за лошата й репутация и така тя често дори не се смята достойна за сериозно изследване. Но Езотеричната астрология (вътрешна) е нейната непозната страна, която отваря вратата към дълбините на човешката душа. Тя представлява неизследваното, „златото, намерено в тинята“, както биха се изразили алхимиците. Именно тук човек получава прозрения, които обогатяват разбирането му за самия себе си, за другите хора, както и за собственото му място в космичния ред.

Водолей: Новата идваща епоха

Юнг проявява дълбок интерес към разбирането на астрологичните епохи още от времето, когато пише Aion – име на елинистично божество, асоцирано с цикличността на времето и зодиака. В този свой труд, той се стреми да осветли промяната в психичната ситуация в рамките на Християнската епоха. По този повод, прави едно категорично изказване в книгата:

„Ходът на нашата религиозна история, както и съществена част от нашето психично развитие, биха могли да бъдат предсказани приблизително точно както по време, така и по съдържание чрез прецесията на равноденствията през съзвездието Риби.“

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, т. 9.2: Айон (Еон)

Юнг отбелязва, че раждането на Христос съвпада с началото на Епохата на Риби – двете символични риби, които плуват в противоположни посоки. Около 7 г. пр.н.е. настъпва съвпад на Сатурн (считан за зловреден) и Юпитер (за благотворен), символизиращ съюза на две крайни противоположности. Витлеемската звезда, видяна от влъхвите, според Юнг олицетворява душата на Христос, слизаща на земята. От това изключително астрологично събитие, той извежда също толкова изключително събитие за човешката история – началото на нов еон. Това поставя раждането на Христос под знака на Риби. Символиката на рибата е широко разпространена в християнството и е своебразен код за името на Исус – гръцката дума за риба е ихтис, а апостолите са наричани „ловци на човеци“.

Юнг виждал ясно, че живеем в парадигма на сменящи се еони – време на преход, който той успял да осмисли именно чрез астрологията. В Червената книга той разкрива своето разбиране за личната си роля в идващия нов еон, а по-късно чрез труда си Aion, той предоставя рационална екзегеза на откровенията от Червената книга, така че двете произведения са фундаментално взаимосвързани.

Юнг изтъква, че понятията за рай и ад не могат да останат разделени завинаги. Те ще се обединят отново и Епохата на Риби скоро ще приключи. Ако рибите са подвластни на архетипния мотив за „враждуващите братя“ – Христос и Антихрист, то настъпването на следващата Епоха на Водолей (оценявана между 2000 и 2200 г. сл. Хр.), ще се прояви (констелира) съюзът на противоположностите, раждайки концепцията за цялостност на човешкото същество. Тогава ще стане по-трудно да се различава доброто от злото, светлината от мрака, защото те ще бъдат обединени в едно цяло. Християните наричат това „Второто пришествие“ – явяването на Сина Божи. Ницше го нарича Свръхчовека (Übermensch), който трябва да премине отвъд доброто и злото. Мистикът Сведенборг го нарича Maximus Homo – Универсалният Човек, който въплъщава Небето в човешка форма. Други го виждат като епоха, когато човек ще се пробуди за своите духовни сили, каквито и да се окажат те.

Фактът, че днес човекът вече не може да различава добро от зло, е едновременно парадокс, но и ясен знак, че се намираме именно в този преход. Хаосът и объркването днес са криза, в която се крие възможност да открием златен ключ. Юнг пише блестящи трудове, в които неслучайно обръща сериозно внимание на смяната на еоните, защото „психичните промени“ в тези преходни времена, са шокиращи и могат да породят широко разпространени чувства на безпокойство, тревожност и страх, които преминават през всички култури на планетата. Признаците, които сочат в тази посока, се състоят във факта, че космичната сила на самоунищожението, е вече поставена в ръцете на човека. Юнг предупреждава „онези малцина, които ще го чуят“, за да преживеем тези „психични промени“ съзнателно и по този начин да ограничим разрушителните импулси, които те биха могли да породят.

В интервю от 1959 г. Юнг заявява:

„Християнството ни е белязало дълбоко, защото въплъщава символите на епохата толкова добре. То греши дотолкова, доколкото смята себе си за единствената истина; но същевременно е едно от най-великите проявления на истината в нашето време. Да се отрече това, би било същото като да изхвърлим бебето заедно с мръсната вода. Какво следва оттук нататък? Водолей, Водоносецът… В нашата епоха рибата е съдържанието; при Водоносеца – той се превръща в съда. Това е един много странен символ. Не смея да го тълкувам. Доколкото може да се съди, това е образът на един велик човек, който приближава.“

Карл Густав Юнг, Разговори: Интервюта и срещи

Заключение

Астрологията ще продължава да бъде критикувана от научно-мислещите. Великата задача на нашата епоха е да обедини науката с духовността. Юнг пише:

„Небето се превърна за нас в космическото пространство на физиците, а божественият емпирей – в смътен спомен за неща, които някога са били. Но „сърцето сияйно пламти“ и едно скрито безпокойство гризе корените на нашето битие.“

Карл Густав Юнг, Събрани съчинения, т. 9.1: Архетиповете и колективното несъзнавано

Според универсалния Херметичен Принцип на ритъма, всяка вълна на духовно пробуждане винаги е последвана от период на скептичен материализъм и обратно. Всяка от тези фази е необходима, за да може Духът да получи балансирано развитие на сърце и разум, без да бъде повлечен твърде далеч в която и да е посока. Този Принцип е свързан пряко с Принципа на полярността, защото всяка крайност поражда своята противоположност.

Астрологията не е система от вярвания. Не е нужно да вярваме в нещо, за да почувстваме неговото въздействие. Тя устоява хилядолетие след хилядолетие, за да ни напомня за взаимосвързания космос, за мистериите, двусмислието, чистата красота и изящество на универсалния ред, които даряват смисъл и надежда на душата. Астрологията е жива памет за вечната връзка между човека и Космоса.