Библиотека

Едновременното съществуване на двете противоположности – отрова и цяр, се съдържа в гръцката дума pharmakon. Едно лекарство може да бъде едновременно и вредно, и полезно – отрова и лек. Същото важи и за книгите. Отровата се проявява, когато човек се изгуби в книгите за сметка на реалния, практически живот.

„Когато има твърде много размисъл и интелектуално знание, но съвсем малко личен опит, резултатът прилича на онези книги, в които на всяка страница има два реда текст и четиридесет реда коментар.“

Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена

С други думи – преставаш да мислиш самостоятелно и се превръщаш в рупор на чужди идеи. Преставаш да бъдеш човек.

Голямата библиотека не означава непременно дълбоко познание. Външното впечатление може да бъде измамно. В японския език дори съществува дума за онези, които трупат книги, без никога да ги прочетат – tsundoku.

Шепа знание, осмислено дълбоко и лично, струва повече от безполезно натрупана информация, която не ни служи за нищо, освен за подхранване на илюзиите.

„Изкуството да не четеш е едно от най-важните. То се състои в това да не проявяваш безкритичен интерес към онова, което в момента вълнува широката публика… Предпоставка за четене на добри книги, е да не се четат лошите – защото животът е кратък.“

Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена

Книгите не са средство за бягство от реалността, а за нейното разширение. Да откриеш добри книги, е част от древния призив „Познай себе си“ – търсене на себепознание, което може да доведе до себеосъзнаване и накрая до трансцедентност на представата ни за това кои сме. Това е способността да погледнем отвъд себе си към онова безкрайно, по-мъдро и „Висше Аз“, без значение как го наричаме.

Смирението отваря вратата към срещата с нуминозното – с онова, което надхвърля рационалното и личното. Това е лекът – дълбоката вътрешна промяна, която преобразява нас самите, другите хора и света около нас. Вярвам, че именно това е нашето най-дълбоко предназначение в живота – онова, което нашият Висш Аз ни зове да осъществим.

Книгите ни позволяват да се свържем с великите умове от миналото и да проведем личен вътрешен диалог с онези, които са изследвали вечните и непреходни истини, които засягат човешкото състояние и природа – именно това е есенцията на същността на мита. Нещо повече, всеки от нас носи своя мит – или по-точно, митът живее чрез нас. Да откриеш своя мит е от съществено значение за намирането на смисъл в живота.

Следващите книги са част от личната ми библиотека – онези, които смятам за безценни шедьорви. Добрата книга се чете и препрочита. Тези заглавия проникнаха дълбоко в съзнанието ми, откривайки смисъл отвъд повърхността – те са част от това, което съм днес. Възможно е да докоснат и теб. Книгите не са подредени по важност или значение.

Моят съвет е да послушаш това, което най-силно резонира с теб в този момент. Което от заглавията те привлече веднага, значи му е дошло времето. Скачай смело и може да откриеш самородното злато там, където най-малко очакваш, както често се случва.

„Гласът на Мъдростта достига само до слуха на Разумните.“

Кибалион

Карл Юнг/Аналитична психология