Без-чувствен – ампутирал си възможността си да бъдеш усещащ. Да усещаш, т.е. да реагираш на случващото се нереагирайки. Или иначе казано, за да чувстваш всичко, което преживяваш, виждаш и чуваш свободно, се налага да излезнеш от вцепенението и ступора, в които си застинал. Така се учиш да понасяш всичко, което е пред теб – и вътре в теб – демек да го чувстваш. Така започваш и продълажваш да се учиш да понасяш всичко, което виждаш ( и следователно – чувстваш), реагирайки освободен от ужаса на болката (която си си въобразил,че ще изпиташ отново, понеже някъде там назад, вече веднъж си я изпитал и от тоя момент, си решил, че за да оцелееш, ще трябва да се страхуваш, за да не те застигне онова, което е пред тебе, ако наистина го усетиш – видиш). Реагирайки с приемане и пускане на онова, което усещаш, да премине през тебе. То не е Аз и Аз не е то. Това чувство. То е дошло, за да те напътства, не за да те „убие“. Защото колкото повече му забраняваш да „премине“, толкова по-бързо те превръща в безчувствен. И разбираш, че изборът е твой. И така докато си разсъждаваш по тези въпроси, току-виж си се задълбочил и току-виж си открил още по темата, например за – Анимотофобия. Казваш си „е, добре, поредната нова глупост, която са измислили“, но продължаваш да четеш. Този път си преодолял страха и си продължил да седиш неудобно с това чувство, което те води напред към… Анимотофобията – силен страх от чувства – лични или на друг човек. И тогава, макар и да си наясно, че е абсурдно да се дава име, демек да се овековечава слабостта на човека – както в случая на разглежданата тема с чувствата, с официално и помпозно име, накрая си отдъхваш, тъй като докато четеш признаците на това чудо, виждаш, че повечето от тях, ти не притежаваш. Бъди радостен. Радост от това, че си във връзка. С тях. С чувствата. Дори и понякога да не искаш да ги срещаш. Необходимо е.
